Най-после 2007-ма

Така като гледам тенденцията, май трябва да напиша и аз нещо за Новата година. Ами... хм... Честита нова година на всички! Толкова пожелания изпожелавах напоследък, че в момента съм емоционално и мислено изпразнена, така че ще си спестя пожеланията. Ще отбележа само - нека 2007-ма донесе много повече, отколкото всеки от нас е очаквал.

Колкото до ретроспекцията, 2006-та... искам да я забравя възможно най-бързо. Искам да забравя тази година, в която едва ли има една сутрин да съм се събудила и всичко да ми е наред, година още по-самотна от всички преди нея, година, в която жонглирайки с трудностите, гледах как една връзка се съсипва въпреки положените усилия за нея. Видях как нямам никого до себе си (освен сестра ми де) да се заинтересува от мен, когато бях най-зле. Година с един-единствен плаж! Всъщност, има поне едно положително нещо в цялата история. Най-после се хванах сериозно на работа и постепенно дебитната карта и банкоматът се превърнаха в най-добрите ми приятели :)

А иначе, в няколко точки - мисли, които ме вълнуваха тези дни:

1. Трябва да се забранят семейните празници, защото в противен случай ще си купя автомат.
2. Докога аз ще съм единствения възрастен в това семейство?!
3. Да си жена е гадно, обаче да си жена в България е още по-гадно. Европа ли? В Европа мъжете готвят, в България мъжете сядат на масата и само се провикват: я дай това, донеси онова. Собственият ми баща много ме развесели, когато ми обясняваше колко гадно било да си жена, как трябвало да се прибереш вкъщи и да започнеш да чистиш и готвиш. Дали изобщо му е хрумвало, че не е казано, че само жените могат да се занимават с тези дейности? Дали изобщо някога му е проблясвало в главата, че може да помогне с нещо на майка ми? Едва ли.
4. Тази точка е по-скоро продължение на предишната. За Бога, как може някои хора за нищо да не стават? Оправяш пантата на вратата, разваляш й перваза. Заковаваш в него 2 абсолютно ненужни пирона, без дори да се замислиш, че не вършат работа. И накрая, след като успяваш да навиеш една видия във въпросния горкичък перваз, разваляш патрона на вратата. Ами естествено, че ще го развалиш, аз като ти казах да не се облягаш с всичка сила на тая врата, като тя на един език на бравата се държи... Изобщо, да беше оставил на мен.
5. Повече май изобщо никога няма да близна вино. Това беше най-тежкия махмурлук в историята на възможните махмурлуци.
6. Мразя шампанското, то допълнително влоши ситуацията.

И като за финал няколко мисли, които ме грабнаха. Едната е от "Цар Плъх" (тая книга май нещо хич не ме влече) - "Без жената мъжът е просто една нелепа шега". Втората е от нейзнаен мислител (поне аз не го узнах) - "Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава, без да притежава." И накрая една наздравица :)
"Да пием за явлението, което съкращава живота на всеки поотделно, но удължава живота на човечеството като цяло. Наздраве за любовта!"