28 дни

По принцип не си падам много по филмите, но напоследък имам нужда да живея в други реалности доста време от денонощието си и така попаднах на този филм, който явно не е нов, но пък за сметка на това е хубав.

Раказва се за Гуен, която е алкохоличка и наркозависима, съществува само за луди купони, които на сутринта не помни, проваля целия си живот и този на сестра си. В един момент стига до там, че кара пияна и се удря в къща, заради което я вкарват в клиника за рехабилитация. Интересното са тези 28 дни, които прекарва в опити да се промени. Не бих казала, че филмът е кой знае колко мъдър и поучителен, но е вдъхновяващ. От тези, които те карат да погледнеш навътре в себе си и да видиш ти какво можеш да промениш, за да си щастлив.

Аз например винаги оцелявам от някоя корабокроширала връзка с... нова връзка. Но сега осъзнавам, че това е изцяло погрешна тактика, защото не можеш да намериш някого, докато сама себе си не намериш. Хареса ми една реплика на Гуен (Сандра Бълок) - "Никога не ставай нечие чуждо мото, защото ти самият си поезия".

А пък по-нататък във филма върви една хубава песничка с текст, който ми се струва болезнено точен:

I'd rather be dreaming than living
Living is just too hard to do
It's chances not choices
Noices not voices
A day is just a thing to get through
Living is just too hard to do
Dreams might be pretend
But at least dreams end
And I just can't stop thinking... you see
Thoughts are small comfort to me

И лек опит за превод, с който не искам да обидя ничии познания по английски, но реших, че е добре да има: Предпочитам да сънувам пред това да живея, твърде трудно е да се живее. Това са шансове, не избори, шумове, не и гласове, денят е просто нещо, което трябва да преживееш. Твърде трудно е да се живее. Сънищата може да не са истински, но поне свършват, а аз просто не мога да спра да мисля. Разбираш ли... мислите са твърде малка утеха за мен.