Вторник, Декември 11

Остарели, но не и помъдрели мисли

Още един 6-ти декември остана зад гърба ми, още поводи за спомени и по-малко място за мечти, което е леко тъжно. Всяка година толкова много хора се сещат за мен, че чак се обърквам как може да съм толкова самотна. Явно ме бива в това да поддържам познанства, но не и да ги развивам до приятелства. Все пак се радвам, че макар да чукнах 22-те...


... децата от блока все още усилено твърдят, че не може да съм на повече от 17 :) Да, фукам се, признавам си. Че не ми беше особено празнично, не беше, но просто винаги така се случва, че към края на годината ми се струпват хиляда простотии на главата.

Иска ми се вече да е 24-ти декември, да съм намерила начин да си изсмуча от пръстите реферат на тема "Медиен пазар" (просто няма никаква литература по темата), да съм го предала и забравила за него и да си стоя на топличко с горещ шоколад, гледайки коледни филмчета, докато навън се сипе сняг... По принцип никак не обичам сняг, но напоследък нещо ми липсва - придава особена чистота на иначе толкова калната действителност.

4 comments:

Ему каза...

Тъпо кю, както обичам да казвам. Не ме е подсетило :(.

ЧРД, CarreraGT!!! Да си жива, здрава и т.н. стандартни работи. Да има все по-често усмивка на лицето ти и никакви поводи да пишеш тъжни постове!

Поздрави Ему

CarreraGT каза...

Ха дано! От твоята клавиатура - в... там, където някой може да се погрижи по въпроса :)

Vel каза...

ЧРД! Да си жива и здрава и много щастлива! Само весели случки да ти се случват!
Знам че си стрелче ама патица съм си аз...

CarreraGT каза...

Мерси, Vel, и на теб да ти се връщат тъпкано пожеланията, особено за случките. Спокойно, аз ако помнех на всички около мен рождените дни, да се сърдех, ама знам, че и аз съм си патица, така че... :)