Преди няколко дни прочетох книгата и установих, че тя всъщност е нещо като първата част на роман с продължение, което се явява "Любовта трае три години". Нищо, аз все правя нещата наопаки, така че нищо ново под небето :)Не е лошо книжлето, пак такова малко, но определено след другият роман е леко разочароващо. Като онова усещане, нали знаете, купувате си от хубавите вафлички, които сте яли преди месец и са били тооооолкова вкусни, а те се окажат с променен пълнеж и усещането вече съвсем не е същото. Така и с тази книга. Тя разказва за етапа, в който главният герой среща любимата Ан и се жени за нея. Същата Ан, с която се развежда в другата книга. Обаче за пореден път се потвърждава истината, че човек пише най-добре, когато е нещастен. А понеже писателят е бил в доста щастлив свой период тогава, нещо не му е било точно до писане. Все пак си харесах един-два момента от книгата, като например:
"Мразя неуязвимите хора. Уважавам единствено смешните чешити, които се появяват на снобска вечеря с отворен дюкян, които тъкмо когато целуват, получават курешка върху главата от някой прелитащ гълъб, които всяка сутрин се подхлъзват върху бананова кора. Присъщо на човека е да бъде смешен. Онзи, който не става редовно за посмешище на тълпата, не може да бъде причислен към човешкия род. Нещо повече: единствения начин да усетим, че съществуваме, е да изпаднем в нелепо положение. Това е "cogito"на съвременния човек. Смешен съм, следоватлно съществувам. Което ще рече, че аз често получавам доказателства за моето съществуване."
А най-доброто от цялата книга според мен е следното откровение:
"- Всяка вечер извеждаш твоето момиче, защото те е страх да не ти писне. Когато сте двама, все идва момент, когато ще се изприкажете докрай. Не че няма вече за какво да говорите, но си мислите, че сте си казали всичко. Тогава започвате да излизате. Само че, ако наистина обичаш твоята мацка, трябва да имаш куража да приемеш мълчанието. Без да пускаш радиото или телевизора. И без да я налагаш!
* * *
- Чуй какво ще ти кажа: ако издържиш десет минути, без да ти писне, значи си падаш по нея; ако издържиш един час, значи си влюбен; издържиш ли десет години, значи това ти е орисията!"
Не че е кой знае колко по-лоша книгата, просто за мен другата беше пълна с доста повече мъдрост, докато тази е доста по-разпиляна и изобилства с изречения от типа "По реката плуваше лодка. Аз бях уморен. Косата й се вееше." и т.н. Иначе си е във все същия шантав стил, доста увлекателен и забавен.
0 comments:
Публикуване на коментар