В края на миналата и началото на тази година прочетох "Вяра имам" на Мадлен Алгафари. Коледният ми подарък от леля, която винаги успява да ми разпали интереса с нещо такова. Както всички, предполагам знаят, Мадлен е психолог или психотерапевт, аз нещо губя разликата между двете. Но знам, че се занимава с психотерапия. Това, което не знаех, е какъв готин човек е. Земна, духовита и явно има дарба да пише. Книгата се състои от три части - стихотворения, вдъхновени от пациентите й, кратки отговори на писма на други пациенти и накрая 4 глави с терапевтични случаи, разгледани от край до край, включително и тези върху самата Мадлен по време на обучението й в Швейцария.Не знам защо ми подариха тази книга, явно изглеждам така, сякаш вече нямам вяра. Това, което мога да кажа е, че след прочитането й все още нямам вяра, но определено се запалих по психология. Имаше четене до 3 през нощта, а след привършването на книгата, всеки, който ми споменеше някакъв проблем, си отнасяше по едно "Да не би да си имал властен родител в детството?" или пък "Когато си бил малък, може би са те оставяли дълго да плачеш сам?" Не знам как оцелях през този период на ентусиазирана аматьорска психотерапия, но ето че никой не ме е убил все още и мога да кажа, че книгата е хубава. Определено човек има да се научи на много неща от нея. Няма чак да ви залее с вяра, но поне научаваш, че някои неща, които са ти се стрували смешни до скоро, са истински проблеми.
Корицата е такава ламерска (ама термини съм започнала да употребявам и аз), защото всъщност е детска рисунка пак на пациентка, тоест малко момиченце, което нарисувало звездите и през деня. А в книгата непрекъснато се повтаря:
"А мравките не знаят, че има звезди!
Но ако бяха като нас, можеха да повярват!"
Но ако бяха като нас, можеха да повярват!"
На което моята песимистична и Тома Неверни-психика веднага би отговорила: ами те мравките могат да повярват, че има и мравчен Бог нали, обаче то няма... Все пак ми хареса една реплика от гърба на корицата, там където по принцип стои рекламната анотация. Там авторката е написала: "Вярваме, когато се раждаме. Вярваме, когато умираме. Но какво става с вярата ни по средата на живота?" Не знам, може би тогава не ни е нужна чак толкова...
Във всеки случай книгата е с твърда подвързия и много качествено направена, така че си заслужава и цената.
Във всеки случай книгата е с твърда подвързия и много качествено направена, така че си заслужава и цената.
3 comments:
Отдавна и се каня на тази книга, но още не съм стигнал до нея. На мен на времето - ако говорим за психотерапия - много ми хареса "Изкуството да бъдеш Бог" на Морган Скот Пек (Който е измислил това заглавие е сторил на книгата голямо зло, защото то е отблъснало много хора. Всъщност оригиналното заглавие няма нищо общо - то е "The Road Less Traveled" - нещо като "Пътят по който sa преминали малцина").
Между другото от къде знаеш, че няма мравчен Бог? Нали има например Смърт на мишките :D
Аааа, ти откъде знаеш, че чета Тери Пратчет и много се забавлявам в момента с ПИСУК на Смърт на мишките? :)
Ами не знам. Явно просто съм улучил :)
Публикуване на коментар