Никой нищо не ни е обещавал

Какво се промени ли? Преди две години осъзнах, че се раждаме заблудени. Заблуждаваме се, че се раждаме, за да сме щастливи, да успеем, да постигнем мечтите си. Заблуждаваме се, че това ни е обещано на този свят, а в действителност никой нищо не ни е обещавал. И не мога на никого да обясня колко апокалиптично звучи това "Никой нищо не ни е обещавал", така, както кънти в моето съзнание. Дори може би се раждаме само за да изстрадаме съществуването си, може би за да осъзнаем, че любовта не е това, което сме си мислели, нито щастието е това, което сме очаквали.

А най-шантавото е, че това го осъзнах отново днес, докато слушах песента на Миро от Каризма - "Някога преди" от блога на ratm. Тя няма нищо общо като текст с тези ми мисли, но музиката... музиката това отприщи в мен.