В момента хич не ми е до книги, но по-добре да го напиша още сега, докато ми е прясно в главата.Това ми беше първият сблъсък с Пратчет и нямах идея какво да очаквам. Преди време бях прочела коментар, че е гений и леко иронично се усмихнах. Фентъзито не е точно моят жанр, в резултат на което първите 100 страници ми бяха истинска мъка - четях едва по 2-3 на ден и се отказвах. Но след това, когато нещата лека-полека се навързаха, нямаше сила на света, която да ме накара да се отделя от книгата. Та сега определено трябва да кажа - Тери Пратчет е гений, генийййййй! :) И това го казва човек, който не си пада по фентъзито, измислени светове, раси енд соу он.
Много ми хареса как говореше за човека с особена топлота и любов под формата на всички онези човешки черти, които придобиваха ревизорите, Война, Мор, Глад и т.н. Недостатъците, които човешкото тяло водеше със себе си, всъщност бяха представени като всичко онова, което прави живота цветен. Хареса ми как по свой си мъжки начин, Пратчет говори за любовта над всичко, която събира Време и един обикновен човек. Хареса ми и житейската мъдрост, която Лу Цзе преподаваше и пътят на госпожа Космипилитска :) Хареса ми и петата изненада в градината на изненадите, смяла съм се с глас на това място.
Докато годинките се трупат на гърба ти, ще научиш, че повечето отговори накрая се свеждат до "защото" (132 стр.)
В крайна сметка и аз бях стигнала до този извод. Като например на въпроси от сорта - Защо Господ не ти дава това, което искаш, а това, от което си имал нужда? - Ами, защото. Ей така, за да питаш. Повечето въпроси, отговорите на които човек търси, докато е жив, обикновено нямат логична причина, на тях наистина се отговаря просто с едно "защото".
Затова все повтаряше, че отговорът на въпроса за лудостта зависи от гледната точка и ако надничаш към света през нахлупените на главата си гащи, всичко ти се струва прекрасно. (121 стр.)
Това изобщо има ли нужда да обяснявам защо ми хареса? :)
Най-любим ми стана образът на Смърт на мишките и за ужас на семейството ми, което отчаяно се опитва да намери причини, за да не ме хоспитализират в някоя лудница, вървях и наляво и надясно раздавах мъдростта на живота под формата на ПИСУК. С две думи, не знам защо така, като ми хареса някоя книга, не мога да кажа нищо за нея...
7 comments:
Моята Топ 5 класация за Пратчет:
1. Интересни времена
2. Дядо Прас
3. Петият слон
4. Фантастичната светлина
5. Килимените хора
... и всичко останало :) И аз като теб уж не си падам по фантастика, но първия ми сблъск с Пратчет беше посредством "Интересни времена" - ПОЧУПИХ се от СМЯХ!!! :)
http://liternet.bg/library/pr/p/tprat.htm
Ето тук има разни неща в електронен вариант :)
Аз лично ги предпочитам на книга :) Грижливо съм си събрала всичко излязло до сега от автора :)
Горещо ви препоръчвм да се сдобиете с Изкуството на Диска - онази прекрасна голяма книга с картинки, в която Пратчет пообяснява туй-онуй за разни герои или не чак Герои.
Моята класация - нямам. Всичко, свързано със Ваймс. Дядо Прас, Шовинист, Петият слон и Нощна стража може би, като книги, които добавят фолклор (добре де, онази дума lore) към историите му.
"- Значи е истина, че ти можеш да виждаш по-надалече от останалите.
- Това и тази храна го може - каза Ваймс. - Баща ми казваше никога да не ям гозба, което може да намига."
А в интерес на истината, тръгнах стандартно - от Ерик. И се гмурнах с Фантастична светлина (не си я спомням много много, но аз не помня книги подробно), Интересни времена и Стражите, стражите!
И, писал съм го, но Тери Пратчет е цяла философия. Не знам откъде черпи мъдрост (идеите ясно откъде) тоя човек, но се изумявам как смогва...
Добре дошла в отбора!
Спомням си една дъждовна вечер... с едни приятел се разхождахме и си цитирахме разни неща на Пратчет. Играта беше да познаеш от коя книга е. Пратчет е велик и на него дължа едни от най- веселите си приятелства.
Аз също трудно прочетох първите 1-2 книги, но после като се отприщих... чел съм повече от 30. А относно - жанра - за мен Тери Пратчет не е точно фентъзи, а някаква особена форма на пародия на фентъзи - по същия начин, по който Дъглас Адамс е пародия на фантастика. И двамата са единствени и уникални в съответните жанрове :)
Чела съм всичко,излизало някога на Пратчет(дори и онези книги,които не са от света на Диска).Просто няма друг автор,който може да ме накара да се напишкам(буквално) от смях.А "Крадец на време" е една от най-любимите ми книги.Обожавам Смърт като герой,човешките му черти докосват много интересна част от съзнанието.
Яяя, заразата те полази и теб :). Добре дошла в клуба (или лудницата) ;).
Между другото, "Крадец на време" е единствената излязла на български книга от "Света на диска", която не съм прочел. Нещо не й върви. Все като тръгна да я чета и някой ми краде времето и стигам до 1/3 и то съвсем свършва.
Но ще я подкарам пак. Дано този път да й излезе късмета.
Поздрави Ему
Леле, то това Пратчет бил истинска мания наистина. Явно не е останал човек, който да не го е чел. Ще гледам да се възползвам от предложените заглавия, като ми остане време за четене - тоест като свърши проклетата сесия, което май няма да никак е скоро.
Публикуване на коментар