В момента пиша разни ревюта на сайтове за т.нар "speed dating" или в нещо като опит за превод - бързи срещи. Това е една нова мода на сайтовете за запознанства, само че този път срещите са наживо. Записваш се за някоя вечер в заведение и когато отидеш, ако си жена те настаняват на масата, отговаряща на номера ти, а ако си мъж, сядаш на масата на жената, която отговаря на твоя номер. После като изтекат 3, 4 или колкото са определили организаторите, минути, мъжете се местят на следващата маса по часовниковата стрелка. Така обикалят навсякъде и всеки говори с всеки, като има възможност да каже най-важното за себе си, после отиваш на сайта и гласуваш за този, който ти е допаднал. Ако има съвпадения между двамата, профилът му става видим за теб и можете да си пишете, за да се срещнете отново.Исках да кажа едно голямо - ДРЪН-ДРЪН!
Забързан живот, малко възможности за срещи от твърде много бачкане, тесен кръг от хора... Къде, по дяволите, отиде романтиката в живота? Примерно, виснеш си да чакаш автобуса и тъкмо си си купил нова книга, без да искаш я изтърваш, а пичът до теб се навежда да я вдигне. Гледа заглавието... примерно "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" и казва, че я е чел, и започвате да си говорите за книги. Или може да е на Тери Пратчет или нещо такова. Или пък си изтърваш списанието за коли или Ф1... не, това не действа - като започна да говоря как харесвам Audi R8, макар да се е запалило на тестовете на Нордшлайфе и мъжете бягат от мен с оня поглед: "Какво й има сбъркано на тази?!". Но да се върнем на варианта с книгите - оказва се, че имате сходен вкус и всичко започва с: Искаш ли да излезем някой път, за да довършим този разговор" и т.н. Къде отива всичкото това очарование на първите погледи, на случайността, на красотата, с която животът те среща с подходящи хора? (Така съм чувала, че се случва де, не че от личен опит говоря) Явно онзи там, наречен Провидение, не си върши работата, иначе хората нямаше да се занимават с такива дивотии. Защо все по-често се срещаме с някого в Интернет, а не в действителния живот? Айде, то за мен е ясно, че съм си отшелник и така се получава, но работата е там, че не само при мен е така.
Казват, че живеем във век, в който сме се отчуждили един от друг възможно най-много и то благодарение на комуникациите. Аз се чудя друго. Майките ни и бащите ни са се женили по време на студентството си, когото срещнат - срещнат, това са им изборите, които могат да направят. Бабите и дядовците ни са били още по-зле, на 18 вече женени и с деца. Какви избори са имали те? Изобщо дали проблемът със срещането на нови хора някога е стоял пред тях? Как да стои, като те едва ли не са се женели за първите, с които са имали някакви по-сериозни отношения. Не за всички е валидно това, но съгласете се, щом си се оженил на 18, едва ли си имал кой знае колко голяма вероятност да се срещаш с много народ. Не съм доволна от това как Съдбата си върши работата. Къде наистина отива цялото удоволствие от общуването, сякаш си търсим някого по задължение...
Не трябва ли животът по-често да те сблъсква с хора, с които ти е интересно да общуваш, да не е чак толкова трудно да намериш някого, с когото да се чувстваш като у дома си. Ние ли сме виновни, че сме прекалено затворени или пък просто прекалено дълго избираме?
9 comments:
Мда. Личи си, че си в сесия :D.
Та, за романтиката, нет-а и всичко останало:
Нямам до сега връзка с някой, с когото съм се запознал в нет-а, но пък ми се събраха доста приятни познати, а за някои мога да кажа, че са ми и приятели. Обикновено гледам да прехвърлям online познанствата си и offline. Не, че ми липсват offline познати и приятели, а просто "Колкото повече, толкова повече" е казал Мечо Пух. Повече народ, повече теми за разговор, повече гледни точки, повече идоитски истории, повече бира, абе повече повече ;).
Но ако говорим за човекът до теб (макар и временно), то online-а не е ми се вижда добра идея. Обикновено, като видя бъдещото ми 1/2, ме грабва и пак обикновено не знам защо. Може би феромони, може би нещо друго, но нещо трепва. До сега съм разбрал само, че ме привличат усмивките. Знам, че звучи префърцунено и като изстискано от пръстите, но е така. Явно съм скрит романтик :D.
Горното обаче не изключва възможността, да си хвана и някоя нет любима. Начинът на запознаване няма значение. Важното е, като се видим, нещо да трепне ;).
Поздрави Ему
П.П. Дали да не си боядисам блога в розово :D. Може и някое черепче за вкус ;).
Честно казано много пъти съм си задавала подобни въпроси. Но е факт, че вариантите за избор са толкова много, че често изобщо не сме в състояние да избираме. Трудно е днес да бъдеш щастлив. Понеже съм си откачена романтичка (по- скоро романтичка по откачен начин )все си мисля, че човек получава, дори и по странен начин, винаги това от което има нужда и което си е точно за него. И за това чака момента, когато ще се случи. Може и да не се случи, но честно казано обикновено красотата е в чакането, а не в самата случка.
Ему, нямам предвид да имаш онлайн връзка, а просто запознанството да стане там, после да излезете и оттам нататък да се развиват нещата. То пак може да трепне нещо в теб, като се видите, но първоначалният етап на "зарибяването", както един приятел е свикнал да му вика, напоследък май става само в нета. Защото единодушно се съгласихме, че връзки с някой, когото си срещнал в дискотека, са абсолютна химера.
А начинът на запознаване според мен трябва да има значение, защото това е един от най-хубавите моменти във връзката и ако е интересен, се разказва многократно на поколенията :) А и нали качеството на живот се определя от всички тези уж малки моменти. Какво ще правим, ако и тях ги няма?
Вел, аз не мога да намеря никаква красота в чакането явно. Но то за мен си е характерно, че търпението определено не ми е присъщо. Колкото до това, че човек получава това, от което се нуждае, аз излизам, че съм някаква мазохистка :)
@vel, никак не съм съгласен с теб. Чакането само може да усили насладата от случката, но за малко.
По-добре да ти се случват случки (е, не чак да живееш в интересни времена) ;).
@CarreraGT, честно да ти каже, не ме интересува, къде точно и как сме се запознали. Може да ме блъсне с кола на улицата (май е по-възможно, отколкото да я срещнеш в нет-а :) ). Май ще е по-интересно за внуците, как баба им е влачила дядо им 20 метра, нали ;).
Та, ако не съм се изразил достатъчно ясно (по-скоро, защото не съм), ще синтезирам: Няма значение къде и как. Във всяко едно къде и едно как, а особено в комбинациите от тях, има нещо уникално, за което можеш да си спомняш, ако искаш ;).
Поздрави Ему
Не си мазохистка. Просто в момента го няма някой от компонентите, за да потръгнат нещата. Ще видиш, че всичко ще се нареди. Просто няма начин да не се нареди.
Винаги има начин нещата да не наредят. Просто се опитваме да изключим тази възможност.
Ха,така...страшно интересно ми стана!!!Интернет запознанства...ми така се запознах с мъжлето ми,с което сме вече 7 г и половина заедно.Чат-мат,те ти че сме от един квартал и хайде на кафе.Тъпо,ама факт!Имах само веднъж честта да се запозная със супер пич по интересен начин в реалния живот(другите случай са от ясни,по-ясни и мнооооогоооо скучни).Не изтървах списание или книга,а пистолета си(изхлузи се като мокра връв от дънките ми) и с оглушителен трясък се строполи на земята.А синеокия младеж до мен се оказа че е луд по въпросната ютия.Е,бяхме заедно по ясни причини-аз обичам момчета с оръжие,то пък мацки с такива.Но тръпката от едно такова запознанство няма нищо общо с тия пи*ки по нета,дори и в тоз съвременен вариант.Искам и аз романтика и трепет в първия момент,но...май са отживелица!
А за чакането-ми никога не съм обичала да чакам.
Е, не, ти изби рибата с тази история за пистолета... Като малка много обичах да си играя с такива неща, обаче сега направо настръхвам покрай тях. Не реагираха ли хората странно, като изтърва пистолет? Ама газов, нали? Дали...
На теб поне ти се е случвало такова запознанство, а на мен все още не е. Вярно, че със сегашното момче се запознахме по доста интересен начин, ама пак беше в нет, а там не е същото.
Винаги съм обичала оръжието във всякаква форма-не само пистолети.Но са рядкост хората,с които мога да поприказвам за тях.
За пистолета-ми зависи за кой питаш.Имам три-газов,огнестрелно и флоберков.Но в онази случка носех само огнестрелното.Хората винаги са ме гледали странно,все пак съм момиче.Но в онази сутринимаше само няколко души на спирката и повечето ме знаеха.Само една бабка се стресна,че ще я убивам.Така се смях...
Винаги има време да ти се случи такова нещо.Никога не съм предполагала че ще се запозная с младеж по този начин,още пък по малко в 8;30 сутринта.За всичко има време в този живот,тъй че не се притеснявай.
Публикуване на коментар