Принца и неговата неосъществена принцеса

What Kind of Guy Will You Fall For?
	You would fall for the gentleman. Keep an eye out for your love at your next formal or field trip to the opera. Watch out for bad boys who walk on the inside of the curb and don't hold the door for you, and you'll end up with the guy who's suave, sophisticated, and classy through-and-through.

Пък аз се чудя защо не мога да намеря Мъжа, а то да било, защото не ходя на опера. Не че принц Уилям е много мой тип, ама можеш ли я разбра таз душа балканска какво изобщо иска. Поне е принц, а някои жени с автомонтьори трябва да се задоволяват.

Днес взех третия изпит, остана само още един, който ми е тъмна Индия, но поне имам цяла седмица да уча за него. Уж щеше да е лесна сесия, а то какво излезе, направо не мога да гледам, толкова ми е изморена главата. Гледам хората как си преписват като пичове и още не мога да осъзная защо съм толкова тъпа, че съм вечно примерна. Но трябва да има и глупаци на тази земя, населена предимно от тарикати. Защото ако всички сме тарикати, няма да остане кой да бачка.

Пак се върнах на разучаването на Таро картите, което вчера беше забавно вярно. Обаче трябва непременно да си купя истинско тесте с рисунките по картите, защото тези елементи не ми вдъхновяват асоциативното мислене изобщо. Не знам. Разпокъсано ми е едно такова и съм страшно уморена да съм добро момиче, обаче животът на друго не ме е научил, за нещастие. Не обичам никак конфликтите, защото съм научила, че от тях никой нищо не печели. Но и от мълчанието не печелиш. Вечните губещи. А според анкетата всички са щастливи, поне мнозинството. Кой знае защо тогава чета предимно меланхолично-лирично-депресарски постове. Не навсякъде, но на повечето места.

Хората коли си купуват, аз толкова време пари за един лаптоп не мога да събера. И не заради друго, заради сметките за телефона, който винаги е предателски мълчалив, когато имаш нужда от него. И после Мтел откъде вземат пари за правата за излъчване на Формула1. Отпразнувах взетия изпит в CityPub на кафе с колеги, приказвахме си за дрешки, Свети Валентин, подаръци, пари, дрешки... накрая не издържах и си тръгнах. Като ще е така, поне да свиквам със съдбата си - не се вписвам в социума (както беше казал многоуважаваният Валери Стефанов). А като не се вписвам, поне да не си губя времето в напразни усилия. Направих си маникюр, косата ми е старателно подрязана и поддържана, натиках си дънките в ботушките и развях бяло знаме, слагащо край на бунтарството. С това се надявах да се впиша в отбора на принцесите, но тц - не стана.

Майната му. In vino veritas, само дано довечера има в наличност и наздраве за неосъществените принцеси!