Щастливият финал като сюрреалистично надскачане на постмодернистичните възможности на социума за екзистенциално усвояване на любовните дадености

Първо, никой да не взема заглавието на сериозно. Така, сега вече можете да четете :)

Наскоро доизгледах и 6-ия сезон от "Сексът и градът" и сериалчето ми липсва особено силно. Някои мои близки ме сравняват с Кари, аз не съвсем, макар, че имам същата брадичка като нея, която пристига на мястото на срещата пет минути преди мен. А от както си купих лаптопа, съвсем ми идва да започна и аз да задавам някакви въпроси от сорта на "Are we the new batchelors?". Аз обаче много харесвам характера на Миранда, нейната директност и непоколебимост. Но всъщност не приличам на нито една от четирите, защото те са от типа wild night girls, в който аз не влизам, но кой знае какво би могло да се случи с мен, ако компанията от четири момичета, дето бяхме едно време, не се беше разпаднала на такъв ранен етап. В реалният живот четири жени трудно биха могли да са чак такива приятелки, защото жените са леко тъпи същества и като видят някой мъжки екземпляр, който може да е The One And Only Mr Nice Guy и зарязват целия си живот. Тъпо но факт, физиология, не можеш да се бориш срещу нея.

Това, което ме притеснява, е нагласеният край. То е ясно, че сценаристите и режисьорите до последно са се чудили с кого по-точно ще остане и дали изобщо ще остане с някого Кари. Но според мен са избрали филмов вариант, тоест този, който ще изглежда най-добре на екрана. На Тузара изведнъж му идва акъла и решава, че я обича. Дотук добре, само дето на мен ми прилича отчайващо силно на моите напъни за щастлив край от истории, които наглед нямат шанс за такъв. Викам си: е, не мога да я оставя тая героиня чак толкова нещастна, ще стане като мен, а и сестра ми пак ще каже, че пиша само тъжни истории. Обаче като гледах последния епизод на сериала и се замислих, че в действителност Кари едва ли би се събрала с когото и да било от мъжете на разположение. И това е тъжната истина.

Не, че аз не искам щастлив край, напротив, иска ми се да има, ама... 6 години и изведнъж на него му хрумва, че я обичал... Хората рядко се променят така, а и да се променят, все е в по-лошата посока. Във всеки случай Тузара си беше правилният избор според мен, лошото е, че този тип мъже обикновено ги опитомява някоя следваща.

Чак сега изгледах докрай сериала, защото не исках да свършва. Голяма ми е помощ, когато на мен ми разбият сърцето. Пускам си някоя серия и осъзнавам как не съм единствена аз с такива проблеми и как... всичките прасета на мезета. А сега няма какво да го замести и затова пиша глупости в блога. Нейсе, все нещо трябва да се пише...