Джоан Харис - "Шоколад"

"Мартенският вятър е лош, така казваше майка ми. Но въпреки това усещането е приятно - ароматът на мъзга и озон, солта на далечното море. Хубав месец е март, февруари се изнизва през задната врета и пролетта вече чака на прага. Подходящ месец за промяна"

Не съм ли улучила времето за четене на книгата, а? :)

Най-после разбрах защо всички, които са чели книгата, смятат, че филмът не става. Така си е. Режисьорът не стига, че си е позволил да премести действието в друго десетилетие, ами и е разбъркал хронологията на събитията. В "Шоколад" за разлика от "Бонбонени обувки" има много по-голяма пълнота на допълнителните образи, по-ярки са някак, докато във втората са по-претупани нещата.

Във всеки случай историята е също толкова завладяваща, колкото и очаквах, много ми хареса и възнамерявам да изчета, каквото още има писано от Джоан Харис. Единственото нещо, което не ми допадна, беше историята с Рижия. Някак не ми се вмества в светогледа твърдението "Той и Жозефин са създадени един за друг, така че ако спя с него, няма никакво значение"... ?! И ей така, омачкали тревата, на сутринта от него ни вест, ни кост... френска му работа :) А, да, имам подозрения още и че авторката няма идея изобщо какво представляват картите Таро, освен ако не гледа с някаква шантава колода, в която има цяла боя Смърт.

Иначе романчето е адски сладко, несравнимо с нещо друго, което съм чела и дори не бих го определила като женска литература. Изобилие от ярки картини и образи, все едно си там. А и предвид запролетилото се навън време, направо си паснаха нещата :)