Имена, символика и надежда

Спомням си, че преди време си мислех за даването на различни имена през различните периоди в живота на човека като нещо безсмислено и особено объркващо. Не съм сигурна, но мисля, че индианците са го практикували. Във всеки случай все от някъде съм чувала, че се дават имена на възмъжалите момчета, но някой, който е извършил голям подвиг. Според мен тогава това представляваше една голяма каша, чудех се как хората не си забравят новото име, как не се объркват да кажат старото. Имаше съпротива и от нещо вътре в мен, което беше сигурно, че името, което са ти дали, до известна степен определя личността ти.

След като пиша тези редове, явно е, че съм си променила мнението :) Истината е, че харесвам повече никовете в интернет, защото ми дават някаква информация за човека. От толкова дълго време се подвизавам из нет (по мое мнение, сто процента има хора с много по-голям стаж), че мога да си представя долу-горе какъв човек е "срещу мен" само по начина му на писане. Това изобщо не е добре за мен, защото дава твърде прибързана оценка за хората, но не мога да спра впечатлението, което изниква в съзнанието ми. Никовете също са подсказка. Когато започнах да влизам в irc и бях съвсем начинаеща, първото нещо, което ми хрумна за прякор, беше номера на едно шаси на Макларън, което намирах за наистина красиво (както и повечето творения на Ейдриън Нюй). Номерът беше някой от поредните MP4/... Неудобството дойде от това, че някои хора, които ме изнамираха не знам откъде, но не от канала за Формула 1, си мислеха, че съм момче - М, от Петрич - Р4 и последвалата цифра са годините ми. Много женски невръстни сърца разбих.

Затова се появи сегашният ми прякор, с който почти навсякъде в нет се подписвах. Ако трябва да съм честна, в началото дори не бях чак толкова откачила по тази кола, в последствие се случи. Но беше полезно, защото под тази измислена нова моя си самоличност се научих да се отпускам и да говоря спокойно с всякакви хора. Не съм се представяла за нещо, което не съм, просто беше начин да получа допълнителна увереност, която и без това ми липсва. Странно е, но името ми ме обърква. Звучи странно в устата ми, когато се представям на някой непознат. Вера. Такова е едно кратко, че докато го кажа и то е свършило, а на мен ми остава в устата вкуса на нещо недовършено. Дори винаги се спъвам в "р"-то. Понякога си мисля, че това изобщо не е името за мен, друг път пък си го обичам. Във всеки случай човек има хиляди различни лица и фази от живота си, на които различни имена биха отговаряли по-добре и според мен е адски забавно, когато откриеш това име. Напоследък зарязах CarreraGT из новите си регистрации и реших да опитам нещо ново. Замислих се за това какво би било подходящо и реших да е на испански, понеже това ми е една от лудите страсти в момента. Спрях се накрая на думата "напред", защото това ми е целта в момента. Напред към нещо ново, опитвам се да се измъкна от една объркана част от живота ми, която вече явно се е изхабила и трябва да я оставя зад себе си. Напред като пожелание към самата мен, като благословия и кураж да продължа към новото, без да се отчайвам от загубеното.

Таро картите ме научиха на една мъдрост. Казва се Смърт и е 13-тата карта от Големите Аркани. Тя е тази карта, която ти подсказва, че нищо в живота не е вечно, че винаги идва момента един етап от живота да умре, за да дойде друг, да приключиш нещо, което те дърпа назад и независимо колко те боли, да погледнеш напред. Дори и да не виждаш нищо на хоризонта от позицията, в която си. Рано или късно там ще изникне нещо по-хубаво, по-удовлетворяващо търсенията ти. Сега си пожелавам adelante и макар хоризонта изобщо да не е ясен, не съм в онази депресия, в която бях през последните две години. Все пак кой не знае, че индианците са били мъдри хора :)

А, щях да забравя, Честита Баба Марта!