Направи ми впечатление, че по американските филми, когато режисьорът иска да покаже, че някой герой е изключително интелигентен, той непременно му слага книга на Достоевски в ръцете. Ако иска да го изкара пак доста умен, но не чак в сферите на трансцеденталното, му дава да чете Съмърсет Моъм. Реших да видя за какво става дума просто от любопитство. Притеснявах се, че езикът няма да е достатъчно достъпен за мен, обаче се оказа, че грешах, нямаше натруфени изрази, изречения от по пет страници и т.н. (което ми напомня, че видях "Одисей" в Пингвините и искренно се зачудих как някой ще си я занесе до тях, дори и да се прежали да си я купи, трябва да си наеме хамали за целта).
Идеята на книгата е да обрисува същността на Твореца. Главният герой е Чарлз Стрикланд, женен, с три деца, работи в Лондон като борсов посредник или нещо от сорта, не ме бива да помня такива скучни дейности :) В един хубав слънчев ден зарязва всичко - жена си и децата си, работата си, и отива да живее в Париж, а после и на Таити, за да рисува, защото това е истинското му призвание или по-скоро това е същността му. По едно време като стигнах до Таити, започна да ме човърка нещо, че този герой ми напомня за Гоген и накрая поразпитах баща ми, понеже той се интересуваше от импресионистите, а пък аз нищо не разбирам от този тип изкуство. Та, подробностите от живота са същите, но както един мъдър човек се е произнесъл по темата, Моъм не говори за Гоген, а е вдъхновен от неговия живот да напише нещо като собствен прочит на личността на гениалния творец по принцип.
Не знам, но аз нещо не успях да се трогна нито от гениалността на героя, нито от начина, по който беше представен великият творец, защото ми се стори доста оскъден текста, посветен именно на това. Но все пак това е класика и няма какво повече да говоря, хората са се произнесли. Затова вместо да изтъквам нещата, които не са ми харесали, ще спомена това, което ми е направило впечатление. Като например този цитат:
Светът е пълен с чудати люде, които вършат чудати неща, и може би тукашните хора знаеха, че човек не винаги е такъв, какъвто иска да бъде, а какъвто не може да не бъде.
Другото, което ми хареса, беше историята за един от живеещите на Таити, който загубил всичко в родната си Европа, затова му се наложило да купи малък остров и да заживеят там заедно с жена си и децата, заедно. Трудили се много, за да имат покрив над главата си и да си създадат нормален живот. Били приятели и партньори в живота и т.н. и това беше единственото мило нещо, което авторът си е позволил да спомене косвено по адрес на всички същества от женски пол.
Не можах да си обясня заглавието много, много. А пък корицата, с която е издадена книгата, би могла да докара някой с по-лабилна психика до сериозна депресивна криза. Срам за Абагар, дано са се попроменили нещата от 1996-та до сега. Съжалявам, че я слагам в поста :)
2 comments:
здравей,дете в тялото на 22-годишна жена!интересен ми беше коментара ти по повод на романа "Луна и грош".Винаги съм се чудила на това как хора като теб успяват да си помислят,че могат да мислят!Не се залъгвай не ти се отдава.По повод на Съмърсет Моам само ти кажа,че критиката никога не го е харесвала и за твое разочарование си си изгубила времето да четеш нещо,което НЕ Е класика.успех ти пожелавам в по-нататъшните ти занимания с литература.Избирай книгите по-внимателно,но първо можеш да си препрочетеш буквара,разбира се с помоща на татко.И последно но не и по значение бих си позволила да завърша с цитат от Съмърсет Моам-"Луна и грош" и да се опитам да обясня защо автора е универсален:"Фалшивият патос, зад който се мъчат да прикрият нищожните си мисли, претъпява тяхната чувствителност"(прев. Калина Събева)Тъй че не бързай да губиш чувствителността на детската си душа.Я иди да покараш малко кола и остави книгите и мисленето на другите!
Здравей и на теб, Анонимен или по-скоро Анонимна.
Аз пък не мога да се начудя на това как винаги е пълно с хора, които по цял ден нямат какво друго да правят освен да се чудят кого да нападнат и да обидят. Не мисля, че написаното от мен обижда четящите по някакъв начин, нито пък почитателите на Самърсет Моъм. Единственото, което изразявам, е моето собствено лично мнение, което никога не съм смятала за миродавно, нито пък се опитвам да го натрапвам.
Избирам да чета това, което ми стане любопитно, и ще продължавам да го правя, а след като ти мислиш, че си чак толкова начетена и интелигентна, може би трябва да провериш дали наистина думата "отдава" се пише по начина, по който си я написала ти, да не говорим за "помоща" и т.н.
Това не е литературен форум, а читателски дневник и се надявам най-после това да стане ясно на хората, които посещават блога.
Публикуване на коментар