Алек Попов - "Черната кутия"

Много тъжно ми стана по едно време, докато четях тази книга, защото или авторът беше много зле интелектуално, или (което според мен е по-вероятно) е изключително начетен и умен, но се опитва да слезе на едно доста ниско ниво, за да се чете от масата. Резултатът е плачевен. Това уж е български роман, но няма нищо българско в него, сменете имената и ще излезе едно към едно евтино американско екшънче със супер невероятни измишльотини, които сблъскват главния герой със силите на злото, но естествено той ги побеждава. Разочаровах се, мислех си, че Алек Попов поне ще е нещо добро, предвид известността му.

Стилът изобилства от кофти лексика, състояща се предимно от английски думи, написани на кирилица. Кой знае, може това да е стейтмънта на автора, мен обаче ме дразнеше. Да не говорим, че имаше много текст, който си беше на английски и никой не беше сметнал за нужно да се превежда, разбираш ли. Забелязах интересна закономерност. Всеки продълговат предмет неизбежно беше сравняван с еректирал пенис, а всяка жена се представяше първо с действието, а после с гърдите й. "Тя каза, че трябва да тръгва, а гърдите й...", "Тя размишляваше върху сделката, а гърдите й..." Тоя човек дали е кърмен като малък? Ако се вземе началото и края на книгата и се изчисти от всички други тъпи истории помежду, би могло все пак да излезе нещо.

Много се смях на едно място, където авторът описваше уринирането на една от героините със следното изречение: "Невидимата й струя детерминирано ромоли в мрака." Детерминирано за уриниране, за Бога! Това е долу-горе същото, като да определиш някоя опера като "мноо яко". По едно време така ми се прииска да я метна тая книга там, където не минава никой, ама се насилих и я изчетох, да му се невиди. А е толкова жалко, защото този човек наистина има попадения понякога. Харесват ми случайни сравнения, които са толкова оригинални като "слънцето се е впило като кърлеж в небето" или пък една уникална мисъл:

Нуждата от топлина никога няма да се превърне в "право на топлина", уви, така е. Хляб, вода и чиста тоалетна е всичко, на което можем да се надяваме. Останалото добиваме по милост.

Не трябва хората, които се опитват да се занимават с изкуство, да се стараят да угаждат на масата, тогава става страшно. Тогава вече няма изкуство. Жалко наистина, надявах се, че най-после ще прочета нещо българско, което да е свястно.