Ще прочетете навсякъде из Интернет, че тази книжка е задължителна за всеки, който прави опити да пише. И понеже аз съм един от тези всеки, реших да я прочета, току виж ми помогне в систематизирането на писаниците ми.
Отне ми адски много усилия и обикаляне, докато си я поръчам накрая и да си я купя. На прекрасната цена от 10 лв., които изданието изобщо не си заслужава. За толкова пари поне втора коректура да бяха пуснали, вместо да ми пробутват книга, на която на места липсват препинателните знаци в края на изречението, а в главите, обясняващи граматиката, някой луд учен или преводач беше написал вместо деятелен залог - действителен. За да съм по-точна - 109 страница. Случва се на всеки, но точно в книга, която говори за граматика, не бива да се случва. Това все пак са дребните неща.
В същината си книгата е страшно забавна, написана с чувство за хумор и увлекателна. Лошото е в това, че тя няма да ви научи на нищо особено. И понеже нямам проблеми в прекаляването със страдателния залог, нито пък използвам идиотски наречия, писала съм няколко статии за местни вестници и знам на какво се вика да ти редактират материала - като онази шега, че треската е отредактиран бор, нищо ново не прочетох.
Иначе всичко го изгълтах на един дъх и книгата определено ме забавляваше, но не мисля, че би могла да помогне на когото и да било в писателското начинание. По-скоро е за феновете на Стивън Кинг, които се интересуват от писателя и личния му живот.
Има само една досадна грешка на автора. Решил е, че може да обижда други автори. И веднага цитирам:
"Ако бях Хенри Джеймс или Джейн Остин и пишех само за превзети празноглави фръцли и контета или за суперумни професори..." (ст. 166)
Най-разпространеното мнение е, че Джейн Остин е автор на любовни романи. Обаче ми се ще някой да си беше направил труда да прочете наистина "Гордост и предразсъдъци", за да види, че книгата не е любовен роман, че е написана на невероятно изтънчен език и че е пълна с ирония, сарказъм към порядките в онова общество и авторката има невероятно тънко чувство за хумор. Освен това героите и героините там търпят развитие, с което едва ли могат да се похвалят много от героите на Стивън Кинг.
Още един път за тези, които ще се почувстват оскърбени, понеже обичат автора - книгата е забавна, беше ми приятно да я чета и Кинг определено има чувство за хумор, но не е това, към което човек би посегнал, ако иска да научи нещо съществено за занаята.
Публикации
4 коментара:
"Освен това героите и героините там търпят развитие"
Точно така, поздрави :)
Интересно, ще я пробвам тази.
Хм... Надали има кой знае каква теория за писането - по-скоро е наистина занаят. Някъде бях чул сравнението, че за да си композитор задължително трябва да имаш съответното образование, за да си художник не е задължително, но поне трябва да имаш учител, а за да си писател - просто трябва да се научиш да пишеш.
Иначе уважавам Стивън Кинг, макар и да не ми е интересен поради... дълга тема. Просто не е мой тип.
Теория винаги има, отделен въпрос е колко точно полезна е. И, да, вярно е, че за да си писател, просто трябва да се научиш да пишеш, но по принцип не е изключено да получиш някой ценен съвет от някой, който вече се е научил. Лошото е, че в тази книга нямаше много съвети за научените неща и това отчасти ме разочарова.
Публикуване на коментар