С обединени сили ще строим... кръгово движение

Прост народ, слаба държава, какво да ви кажа повече...
Тази вечер беше първият пиков час от това, което се очертава да бъде началото на Апокалипсиса във Велико Търново.
Затвориха най- най- най- главната улица на града, сиреч, не е в центъра, но през нея минава кажи-речи всичко живо из града плюс движението София-Варна. По някакво мизерно стечение на обстоятелствата, аз се пръкнах да живея именно на това китно местенце.

Бясна съм. Ще срещнете, значи, някакви мили хора, които ще ви обясняват как кръстовището "Качица" отдаааавна трябвало да се направи и даже били закъсняли. На кръстовище "Качица" му няма нищо, като изключим задръстванията, ама задръстванията не са само там и нито са първите по рода си, нито ще изчезнат като всеки втори се друса в колата, вместо да повърви пет минути пеша. Как да е. Единственият проблем на въпросното кръстовище беше липсата на каквото и да било отводняване, ама така, като слушам, явно още не са намерили пари за изграждането на колектор, май така му се викало, така че не е сигурно, че и това ще оправят.

Хубаво, ама братята шопи решили, че не им се стои да чакат на опашка на светофар, за да преминат през Търново, защото да се оплакват от задръствания могат само те и никакви други селяни нямат право да се правят на тежкари с лош трафик. Първо, трафикът там дори не е чак толкова тежък, сигурна съм, че може да се сравни с една трета от дължината на обичайно задръстване в София към 5-6 часа вечер. Второ, как, по дяволите, кръгово движение ще облекчи проблема?!

Друг щекотлив въпрос - след като най-опасното място в цяло Търново е точно срещу Практикер, където се пресича същата тази Магистрална (разбирай движението София-Варна) от стотици хора всеки ден, отиващи пеш на работа, малки деца, отиващи на училище, защо аджаба никой не отпусна и един лев да се направи там един подлез, надлез, каквото и да е? Ами ще се прави кръстовище "Качица", където дебелите задници, качени в Кайени, не искат да чакат две минути на опашка, те са нед тези неща.

И трети, най-интересен от всичките за мен лично въпрос - Защо като им хрумна да правят такива огромни реорганизации на движението, на господата и госпожите и изобщо всички в общината не им хрумна също така да направят нещо за инфраструктурата (направо ме напушва на смях, като се сетя какви черни пътища наричам с този термин) в кв. Бузлуджа и кв. Чолаковци, които се очаква да поемат цялата тежест от коли, доскоро задръстващи затвореното кръстовище?

Най-забавното е, че поляната, на която си разхождам песа вечер, в момента е оживена магистрала... Клаксони, коли се изчакват на редици да се изтекат, защото по план трябва да заобикалят половината град, за да стигнат до дома си и го дават по-напряко по селските пътища. След това от черните пътища, които за толкова години (сигурно има вече поне 15) никой не се хвана да асфалтира, същите тези коли тръгват по улицата пред дома ми.

Ама не, просто нямате идея каква идилийка пък се получава там.
Значи, представете си следното - улица, строена при падането на комунизма, някъде към 1990 г. Разбивана и сама не помни своите люти рани. После години наред кърпена петно по петно. Имаше един разказ на Йовков - Серафим, с неговото кърпено до безкрайност палто - ей това представлява моята мила улица, която зимно и есенно време храни юнашки локви. Една трета от улицата е заета от колите на живущите в блоковете ни, понеже никой не е предвидил къде по дяволите трябва да се спират колите. Другата част, която остава, освен че е разбита, ами и е жертва на експанзиите на отсрещните строители, които малко по малко я заграбват и ограждат. По тази "улица" се изнизва цялото движение (е, айде, не е само по нея, но и по нея) плюс бетоновози, кранове, валяци, багери, които завършват нашият постмодернистичен изглед, в който се будя с усмивка всяка сутрин, отварям си прозореца и поздравявам новия ден.

Хвала на такива общинари!

P.S. Моля, хората софиянци, които четат тук, да не се обиждат, не поставям всички под общ знаменател, но общо взето това е впечатлението, което по-голяма част от драгите ви съграждани оставят, където и да мръднат извън границите на Обетованата земя, наречена София.