Честно казано, много се разочаровах от тази книга. Очаквах тоооолкова повече от Бребдъри. А всъщност се оказа, че сантиментализмът е все още жив и "Вино от глухарчета" ме върна в онзи омразен момент на първата сесия, когато четях "Изповеди" на Жан-Жак Русо и недоумявах как е възможно мъж да се лигави така. Идеше ми да отида при него (ако беше още жив, разбира се) и да му лепна един шамар зад тила, придружен с репликата: "Я се стегни бе, ти мъж ли си или миш?"
Романът на Бредбъри има хубав замисъл - да те върне в детството, пак в онези носталгични моменти, в които си преоткривал света. Всеки си спомня (вероятно) кога за пръв път е осъзнал, че не е безсмъртен и че все някога и той ще умре. Това си е голям ужас за едно малко дете. Аз например го открих съвсем изненадващо, след като ми обясниха, че дори и да си направиш застраховка живот, пак ще умреш. Това си беше удар под кръста, откъдето и да го погледнеш. Начинът, по който Дъглас откри, че все някой ден и той ще умре, беше при смъртта на прабаба му. Липсваше ми нещо наистина детско, не толкова "възрастни" разсъждения. Нещо като това, дето братовчед ми си мислел, че когато има гръмотевици, Господ търкаля бурета по небето.
Кратки, взаимно несвързани истории, които не грабват, не те увличат да четеш. Разчитат единствено на факта, че всеки пази топли чувства за детството, за да привлекат читателя, но мен нямаше как да ме изкушат, защото това не беше моето детство, не бяха моите спомени, не беше моята носталгия по отминали дни. Беше си лично изживяване на автора, а на мен ми се струваше на моменти, че са просто изрезки от дневник, в който е описвал детството си. И защо, за Бога, възрастната дама трябваше да твърди, че никога не е била млада пред гадните момиченца, които толкова ме издразниха, че ми идеше да ги набия и тях?
Стана ми странно, защото толкова много хора подреждат романа сред един от любимите си. Наистина ми се искаше и аз да съм от тези хора.
Публикации
18 коментара:
Zа пореден път,четейки те,установявам,че ние с теб имаме доста сходни вкусове за четенето-преди месец и нещо-не помня точно и аз зачетох въпросните разкази с големи очаквания и надежди за стойностна литература.След първият разказ,проверих кой точно автор чета,защото имах силни съмнения за името.Беше си Бредбъри-не бях сбъркала,но...не ме грабна хич.Досега рядко така автор,който съм поискала да прочета,не е можел да предизвика никакво вълнение в читателската ми душа...
Как да е-харесват ми коментарите ти и блога ти-продължавай в същият дух,а аз ще си правя справката тука какво струва за четене,ако още не съм го чела:)
Поздрави;)
От една страна, бих препоръчал да дадеш шанс на книгата, когато живота ти не е такъв емоционален качамак, и когато позитивното начало успее да вземе връх.
От друга, не вярвам че от съвета ми ще има полза, но ми се искаше хем да защитя някак си книгата, хем да не ситезирам коментара си по твоят постинг с лаконичното "Помия".
Поздрави :)
А
Insomnia, благодаря за милите думи, но това поставя голяма отговорност върху моите плещи, защото сега ще ме е страх, че може да похваля нещо, което теб да те разочарова :)
А,.. все забравям кой беше almaak и кой amber... и... каквото още имаше там с "а", просто помня никове само по първата буква, освен ако не означават нещо :) Та... не мисля, че книгата не ми е харесала заради емоционалната каша в живота ми в последно време, не мисля, че това някога е оказвало влияние върху книгите, които чета. Просто го намаше истински детското в тази книга, онази наивност и директност на децата, която се надявах да намеря там. Иначе не разбрах за помията. В смисъл, мислиш, че постът ми за книга е помия ли?
Хехе,Карера,голяма си сладуранка;)
Не се отказвам от нещо,само защото е възможно вкусовете ни да не съвпаднат:)Спокойно,казах,че ще правя справка,иначе имам и самостоятелна преценка,но ти насочваш добре-самата аз съм изненадана от сходството във вкусовете-рядко нещо НЕкомерсиалнокато мой вкус е и нечий друг вкус,затова го отбелязах:)Ти си давай каквито оценки наистина усещаш,аз пак ще си следя,ако случайно имам друго мнение,ще го споделя;)Виждаш-не съм от мълчаливите;)
По повод коментара на Анонимен-не знам за емоционалните каши на авторката на материала,но съм чела Бредбъри в тоталното спокойствие и хармония на душата си-какво тогава да е моето оправдание,че мнението ми е идентично с това на Карера?!
@Вера, Алмака има хубавия навик да се оставя отпечатъка си в пълнота. Освен това е умерен, любезен и поведението му на истински джентълмен никога не би му позволило да се изразява като самороден келеш.
@Inso, след препинателен знак има интервал. Пример:
- тя не може да мисли,защото (грешно)
- тя може да мисли, защото (правилно)
А
@А
чувствам се задължен да изразя благодарност за защитената ми чест
:-)
Анонимен,благодаря за урока,но това не е отговор на въпроса ми....
@Inso, sapienti sat.
@Almaki, да си стиснем ръцете над чичо Джак? :)
A
Хахаахах-много "удачно измъкване",поредното потвърждение,че когато не може да защити мнението си,човек го прехвърля в друга плоскост...Хайде да спрем с гениалните латински мисли,на които нито им е мястото тук,нито дават отговор на въпроса-не виждам общото между умен и разбиране в случая.Защото никак не е умно да правиш заключения по типа общовалидно-именно-това,което е при едната,е и при другата с крайна цел,недостигане до замисъла.
Можеше просто да обясниш,че не ти се занимава да отговаряш,по-лесно щеше да ти е.
Често в стремежа си за оригиналност,забравяме,че стъпката към баналността е миша. Както и да е.Всеки с мнението си и ab imo pеctore...
Поздрави все пак,независимо колко те касае или не:)
@Almaki, гледай какви чудеса прави скуката в работата...
@Inso, ще го обясня по твоя, "небанален" начин. Мнението ми не се нуждае от защита, просто защото в конкретния контекст няма такова. Ти постави въпрос пред мен, на който аз не съм дал отговор.
Причината е, че това, което съм прочел като твои коментари тук, ми е изградило за теб оценка, която обикновено не би ме стимулирала да инициирам и/или поддържам диалог с теб. Съветът да спазваш по-стриктно пунктоацията, собствено, беше искрен.
Гореизложеното бе написано значително по-кратко (но явно не досатъчно ясно за теб) чрез тоталното игнориране на въпроса ти, за което вече споменах, и впоследствие натъртено от кратката употреба на латински, която ти така злополучно набеди за баналност.
Извинявай, ако с думите ми те обиждам, но това е честното ми мнение.
Приеми най-искрените ми поздрави и пожелания за всичко най-хубаво, което да послужи като своеобразен епитаф на нашите взаимоотношения.
А
@А
Джак или Джон? ти само си мениш питиетата. не мога да ти насмогна. на мен ми трябва време за адаптация. още ме боли корема за парите дето ги дадох за един Бушмилс ;-)
а, иначе - ще си ги стиснем, бе... то това и над бистра водица става ;-)
Замълчи торфена прокобо! :D
A
Айде само да не се карате на моя територия. Принципно правя всичко възможно в живота си да избягвам конфликтите и не знам как все така не ми се получава.
А., ако искам да съм лоша, трябва да отбележа, че се пише "пунктуация", обаче аз не искам и според мен стига да не пишеш "някой неща" или "каде", си достатъчно грамотен, че да обръщам внимание на това какво си написал, а не как си го написал :)
Иначе... май четенето на Удхаус ви идва в повече :)
Поздрави
P.S. И се надявам да няма обидени.
няма да отстъпя, докато не си върне обратно думите за торфа!
:-)
@Вера, в "Принципно правя всичко" липсва запетайка след първата дума, но аз също не искам да ставам лош и да акцентирам на това, а просто незлобливо го отбелязвам.
А
ПП. Не харесвам Удхаус.
Спокойно,Карера:)
Лично аз не смятам да правя каквито и да било скандали,особено тук:)Постигнах си своето.А и днешният ден ми е нарочен за усмивки-по някакво стечение на обстоятелствата,тук ми ги осигуриха доволно добре:).За което-благодаря все така сърдечно;)
Ще чакам следващата ти публикация и се надявам да е скоро:)
Поздрави и на тебе още веднъж:)
CarreraGT, приеми моите извинения, че ще се намеся в разговора развихрил се между А. и А. на твоя територия. Логореята им ме изкуши да цитирам, вероятно не много точно, Ал Пачино от "Усещане за жена", който казва "За мен Джак е Джон, защото се познаваме отдавна!".
Колкото до "Виното от глухарчета" (за да не ме критикувате, че пиша извън темата на поста), май нищо не мога да кажа освен:
- да си призная, че не съм го чела;
- да спомена, че предпочитам вино пред Джак/Джон и
- да заявя желанието си да се запозная по-отблизо с тази книжка!
П.С. Много моля не критикувайте правописа ми. Знам, че не го бива.
Miz (изключителният ерудит и джентълмен, Алмаки, естествено ще разпознае и оцени естетическото в обръщението ми :), заигравката ни по повод "Джак-Джон" идва точно от тази реплика, заради познаването на която (макар и наистина цитирана неточно), заслужавате адмирации :)
А
Публикуване на коментар