Какво искат жените

Не можах да се сдържа да не възразя на Владо, та затова - мъжете не могат да си обяснят какво искат жените по простата причина, че самият им въпрос по начало е грешен.

Не ни пука толкова за исканото, колкото за това мъжът сам да знае какво искаме ние, без да пита.

Ето защо фразата: "Защо просто не кажеш какво искаш?" е напълно излишна. Затова и понякога адски много ми липсва приятелка, защото не мога да обясня на нито един от приятелите си защо съм казала на Боби, че не искам да говоря с него, когато всъщност съм искала точно обратното. На една жена дори не се налага да го обяснявам. Но ние не ви се сърдим... дълго, знаем, че мислите само с едното полукълбо и затова подобни сложни схеми на мисловна дейност ви затрудняват :)

Това е част от различията между половете и колкото и мъжко момиче да имате до себе си, дори и да прекарвате следобедите си в спорове за това кой двигател - V8 или V10 докарва по-добър звук, тя пак ще си бъде жена и ще мисли като жена. И ако това ви дразни от време на време (което е неизбежно), не си мислете, че същевременно и тя не се дразни от факта, че се държите като типичен мъж и не се пита: какъв му е проблемът на този? :)

Черен списък

След няколкодневно търсене на приятно и забавно филмче за разпускане и след като изгледах една камара тъпотии, реших да съставя ето този списък, който не претендира за пълнота, а просто за кратко синтезиране.

Ако имате повече от една мозъчна клетка, не си губете времето да гледате:

1. 1. Save the Last Dance - плосък сюжет;
   2. Faliure to Launch - плосък сюжет и Матю Маконъхи;
   3. Ghost of Girlfriends Past - тъп сюжет и Матю Маконъхи;
   4. Suburban Girl - плосък сюжет, макар да имаше един цитат от Т.С.Елиът, който си заслужаваше: "Some editors are failed writers, but so are most writers";
   5. Jersey Girl - интересна идея, тъпа реализация;
   6. Table for Three - the ultimate скапан филм;

Защо, по дяволите, вече не правят филми от рода на "Имате поща"?

Модерни приказки

С Жак се натъкнахме на доказателство, че приказките не са просто измислица. Горкият Панделей Пепеляшков си е загубил обувката, докато е тичал, за да не види Принцес Хилтън, че Ферарито му всъщност е Фиат Пунто...

Мълча, защото казаното ще се използва срещу мен в следващите четири години

По-скоро съм аполитична личност и не защото политиката ми е твърде сложна за схващане или пък мисля, че е мръсно нещо, както го мотивират повечето от блоговете напоследък. А просто защото не мисля, че от политиката зависи нещо особено. Като аполитична личност в последните дни буквално не ме оставят намира с това: гласувай бе, гласувай, ама трябва да гласуваш, иначе даваш гласа си на (тук постави име по избор). Работата е там, че няма политическа партия в момента, на която да искам да дам гласа си, така че слабо ме интересува при кого ще отиде. Искам да гласувам, но те не ми оставят избор.

Слабата избирателна активност не се дължи на мен и на такива като мен, дължи се основно на псевдополитици, които водят кампания, базирана на анти (постави име по избор от следния списък: Костов, Доган, БСП). Само аз ли виждам, че няма нито една партия, която реално издига някаква политическа платформа? И под политическа платформа нямам предвид лозунги "Ние ще вдигнем пенсиите!", защото по-добре ще е аз директно да извадя пари от джоба си и да ги дам на баба си и дядо си. Може математиката да не ми е вървяла никога, ама айде да не ни подценявате чак толкова, ако може, защото за да ги дадеш тези пари на пенсионерите, просто ще ги вземеш от някой друг.

В България отдавна няма дясно и ляво, иначе как така лява партия ще въвежда плосък данък? В България политиката е: аз да ги излъжа да вляза във властта, а пък после ще си правя, каквото си искам. Предизборните кампании преминават без нито една смислена приказка да се каже за това кой как вижда следващите четири години и как смята да промени нещата. Затова има ниска избирателна активност, защото няма политическа такава.

Но най-вече исках да кажа друго. Идете и гласувайте, при това, както сметнете за необходимо и целесъбразно. Само не си мислете, че някой ден ще изберете политик, който да оправи държавата, защото той няма откъде да дойде. Първо държавата трябва да се оправи сама, а това значи хората да се поправят.

- Няма да има силна държава, докато българите смятат, че е срамно да спазваш закона.
- Няма да има чиста държава, докато тъпият ви съсед не спре да си изхвърля боклука през терасата или пък децата от съседния апартамент не намерят родители, които да ги научат да използват кошчетата и контейнерите.
- Няма да спрат катастрофите по пътищата, докато 18-годишни келеши, току-що взели книжка, се правят на Шумахер (Не си Шумахер, моето момче, а пътищата не са писта). Нито пък, докато всеки един сяда зад волана пил и си вика: кой, аз ли да съм пиян?!
- Няма да намалим корупцията, докато обикновеният човек не спре да взема подкупи, докато обикновеният лекар не спре да иска пари за операция.

Няма вълшебна пръчица, която да оправи кашата, в която сами сме се накиснали,  и ако се чувствате по-добре, като гласувате против тая или оня "маскара" и вярвате, че като се махне тя от власт, ще заживеете добре - моля, заповядайте. Просто не ме обвинявайте затова, че не ми харесва да ме правят на глупава и да искат да ме накарат да гласувам за демагози под надслов: За родино, за Сталино.
Благодаря за вниманието.

better don't mess with me

Какво да се прави, когато един човек непрекъснато те вбесява само в момента, в който си отвори устата, с всичко, което излиза от нея, но същевременно не присъства срещу теб, за да му размажеш физиономията? Господи, как ми се иска да го ударя, да му изместя челюстта и да чуя как изпуква дори, ако ще и ръката си да счупя за целта. Искам да му кажа, че е един нещастен мухльо и абсолютен простак, който съди за другите само по собствената си душевна ощетеност. Ама не, стига възвишени глупости, не искам сложни изречения, искам да му причиня болка, много, много физическа болка.

Мда, мога само да си пусна пак Muse и да си представям, че го правя...

Открийте грешките

      

Закъсняла съм с лекцията си с около месец. Представям си ако дам текст за набиране на компютАр, какъв ще излезе накрая. Чак се учудвам, че не е написано "инсталаций". Ей за това тая държава ще си загине с кеф, заради такива редактори като моите, снажни българи, дето упорито ми говорят на английски. И заради такива деца, дето една книга не са прочели през живота си, освен самоучители по Photoshop или нещо от сорта.

Джоан Харис - "Петте четвъртини на портокала"

Някъде срещнах мнението, че от всичките книги на Джоан Харис, само тази си струвала. Не бих застанала зад това изказване.

Историята е интересна, необичайна. Отново става дума за Франция, но този път по време на окупацията, главната героиня е деветгодишната Фрамбоаз, която се опитва да изживее своите щастливи мигове някак въпреки деспотичната си, строга и получаваща пристъпи майка в начален стадий на лудост и отчуждеността от по-голямата си сестра Рене-Клод и най-голямото дете, брат й Касис. През цялото време се намеква за дълго пазена тайна, която се разкрива накрая, но много неща не си пасват на мястото, поне не и според мен.

Трудно ми беше да я чета, защото героите ми бяха чужди, не разбирах мотивите им и неколкократното им сравнение с диви животни ми се струваше напълно уместно. Готвенето, разбира се, отново играе съществена роля, както във всички останали романи на Харис, но този път отсъстваше магията. Е, може би имаше малко късче от нея в историята с щуката, но нещата бяха доста по-мрачни и потискащи.

Странна книга, но поне не беше написана от изрезки, останали от "Шоколад", което не може да се каже за други, като "Крайбрежие" или "Къпиново вино".

Недоразумения

Напоследък ми е паднало да се натъквам на смешки, та току-що и на още една. Чувството ми за хумор явно е трудно разбираемо, а по-специално в този пост, направо неразгадаемо.

Понеже попаднах случайно на линк към моя блог в друг блог, искам само да уточня, че се казвам Вера, не се казвам Веримира, беше просто изблик на лиготия, наричам и кучето си Цунимирче в подобни моменти. Общо взето имам навика да плясвам това "мир" накрая на всичко. Та, от съображения за сигурност, понеже тук има доста лични неща изложени, споменавам само първото си име, което отново повтарям, е Вера, слава Богу :)